Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Лилия Бърдарска приключва гимназия в родния си град Плевен. През 2016 година се дипломира като доктор в Медицинския университет - Варна. Започва работа в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница (НКБ). Специалност по детска кардиология придобива през 2023 година През октомври 2025 година организира къса специализация в Отделението за лекуване на аритмии в детска възраст на Ospedale Bambino Gesù в Рим, Италия.

Д-р Бърдарска, по какъв начин избрахте медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?

Много от дълго време избрах медицината. Баба ми и дядо ми разказваха една история от моето детство. Любимата ми игра е била на доктор. Редовно съм се приготвяла и съм ги канила на обзор. Въпросите са били съществени: Боли ли Ви глава, по какъв начин сте с кръвното, посетихте ли ортодонт? Иначе, фамилията ми няма нищо общо с медицината. Не знам по какъв начин ми пристигна тази концепция, само че сигурно учебното заведение също изигра роля. Имах страхотни преподаватели по биология и химия и изборът като че ли пристигна естествено.

Как се насочихте към детската кардиология? Кои бяха първите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и доктор? С какво способстваха те за решението Ви да се явите на изпит за европейски документ по специалността?

В края на образованието си по медицина бях доброволец в организацията на един конгрес на Дружеството на кардиолозите в България. Не знам дали инцидентно, дали знаците на ориста ме насочиха, само че попаднах на една сесия по детска кардиология и материята ми се стори много забавна, различна  от кардиологията за възрастни и от педиатрията. Тогава открих и интереса си към ритъмно-проводните нарушавания. След като приключих, малко след последния държавен изпит, си събрах багажа от Варна и пристигнах в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница. Тук съм към този момент съвсем 10 години. Средата ми подхожда, доста харесах работата и на драго сърце поддържам връзка с най-малките пациенти. 

Спомням си моите учители, доста от тях са съдействали да бъда това, което съм. Попаднах през годините на хора, които подкрепяха концепциите ми, имаха вяра в мен, помагаха ми с каквото могат. Благодарна съм и на хората, с които сега работим дружно. Ако стартира да изреждам, сигурно ще пропусна някого несъзнателно. Още напълно при започване на кариерата си изявих предпочитание да се занимавам с лекуване на ритъмно-проводни нарушавания и тази концепция беше подкрепена. За последното съм признателна и на сътрудниците от Отделението по електрофизиология на Национална кардиологична болница. 

Решението да се явя на Европейски изпит по детска кардиология се зароди още до момента в който се готвех за изпита за компетентност, само че тогава други персонални събития отложиха явяването ми. Почти всички сътрудници сме членове на Европейската асоциация по детска кардиология, от където и получаваме информация за нейните начинания. Вярвам, че би трябвало да има унифицирани критерии, както за практическо образование, по този начин и за теоретични познания и, че човек би трябвало да си „ сверява часовника “ с справедлив референт.

Изпитът се състоеше в две елементи – едната оценяваше практическите умения, действително какво съм правила, а другата част бе доктрина. Своеобразен тест за равнището на моята професионална подготовка. Попълних с проф. Анна Кънева, мой шеф в Клиниката по детска кардиология дневник на дейностите, които правя. Тя бе мой наставник. Трябваше да направя избран брой процедури и да опиша научните си изявления, планове, които аз съм инициирала и осъществила, както и бъдещи такива, участия в интернационалните конгреси. Дневникът се прави оценка от особено

Разкажете по какъв начин протече подготовката Ви, по какъв начин мина изпитът?

Четях задълбочено утвърдената от асоциацията литература и гледах основаните за подготовка уебинари. Готвих се по няколко учебника, както и се срещнах със актуалните рекомендации за държание на Европейската и Американската кардиологична асоциации. Изпитът се организира онлайн. С камерата на компютъра те следят. Бях във виртуална изпитна стая. Преди това трябваше да фотографирам стаята на 360 градуса, а телефонът да е зад тила ми и те да го виждат. В рамките на 3 часа, давах отговорите на 250 въпроса, които обхващаха разнообразни сфери на детската кардиология. От феталната ехокардиография до възрастните с вродени сърдечни малформации, тъй като нашата работа е обвързвана главно с грижата за пациенти с вродени сърдечни малформации. Въпросите бяха разпределени върху другите области и доста от тях в действителност ме затрудниха, само че все пак отговорих вярно. В края на ноември 2025 година, след разглеждане на кандидатурата ми, получих и документа.

Вече имате опит в работата с деца със сърдечни проблеми и фамилиите им, споделете усещането си – в точния момент ли попадат те при експерт, оптимална ли е организацията по консултирането им, приема за болнично лекуване, следенето им.

Клиниката по детска кардиология в НКБ е единственият референтен център за България, където децата със сърдечни проблеми се насочват, а ние дефинираме периодите и индикациите за оперативно/интервентно лекуване. В последните години е напреднала феталната диагностика, което е от голяма важност за вродените сърдечни малформации. По-често към този момент има фетални диагнози, което оказва въздействие още при подготовката на раждането.

Ако сърдечна малформация се откри към 21-ва гестационна седмица, когато се прави феталната ехокардиография, може да се възнамерява раждане в огромен център, това да понижи риска от превоз на новороденото в сериозно положение и фамилията да е квалифицирано. Може да се направи и прелиминарен диалог с кардиохирург. За страдание, част от малформациите не могат да се видят фетално и диагнозата идва като потрес за родителите. Изявата може да е на друг стадий от живота и насочването на пациента идва от педиатрите и детските кардиолози от страната. За моя наслада, има млади сътрудници в огромните регионални градове, които поемат огромен размер от работа и се оправят отлично. 

Ритъмно-проводните нарушавания, с които аз се занимавам, също се изявават в друг стадий от живота – от интервала на новороденото до юношеска възраст и пациентите се насочват, както от детски, по този начин и от кардиолози за възрастни. Национална кардиологична болница е единственото място, където може да се прави интервентно лекуване на аритмиите в детска възраст.

Каква е успеваемостта на лекуване на един пациент, който е единствено на един месец?

Зависи от диагнозата и положението на пациента. По отношение на вродените сърдечни малформации, в клиниката се оперират сполучливо и сложни такива, само че за жалост има случаи, при които прогнозите са неприятни. При някои кардиопатии няма по какъв начин да се реализира анатомична промяна и се правят серия от помощни интервенции (т. нар. „ еднокамерни сърца “). Няма по какъв начин да бъде реализирано качеството на живот на един здрав пациент, даже и с доста добра хирургия. По отношение на ритъмните нарушавания, с които аз се занимавам, интервентното лекуване, в случай че такова се постанова, е сполучливо при множеството деца при постигане на подобаваща възраст и тегло.

Какво е чувството да спасяваш детски сърца?

Това е премия, предопределение, благополучие! Най-важният смисъл на това, което вършим. Благодарна съм на пациентите и техните родители, които ми се доверяват. Те са най-голямата ми мотивация да не спирам да диря и да се развъртвам, с цел да мога да предложа най-хубавото и модерно лекуване. Чувството да си съдействал да се върне нечия усмивка и спокойствието в фамилията не може да се опише. Понякога наблюдавам децата от дребни до 18-годишна възраст и неизбежно ставам част от тяхната житейска история. 

Разкажете в резюме за себе си – кои са обичаните Ви занимания отвън специалността, по какъв начин обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да чета всякаква литература, освен професионална. Харесвам да отивам на спектакъл, опера. Спортът също е значима част от живота ми, за която се старая да намирам междина в всекидневието. Помага в битката със напрежението. Времето, прекарано със фамилията също ме зарежда и ми дава сили. Гледам да лимитирам някои действия и се приписвам на напълно елементарните фамилни отговорности. Имам едно дете и когато съм дежурна, моят брачен партньор поема грижите. Трудно е, само че се оправяме като всички останали млади фамилии.

Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, които както Вас избират да  тръгнат по пътя на детската кардиология и на учителите, с които дружно градите нейното бъдеще? 

Пожелавам на сътрудниците да не губят мотивация и да не стопират да търсят развиване най-много в името на пациента. Да провокират себе си с научна работа и присъединяване в интернационалните конгреси. Когато вземам участие на интернационален конгрес, се старая да е интензивно - с показване на случай или личен опит. Така, с изключение на, че човек прави литературна информация и обогатява теоретичните си знания, получава скъпи препоръки от водещи европейски и международни експерти. Работата ни е предизвикателство и изисква непрестанно повишение на квалификацията и запознаване с новостите. А за какво не и да разработиш личен план? Има смисъл и поисквам на сътрудниците постоянно да го намират. По отношение на моето ново предизвикателство, в този момент стартирам дисертация и имам хрумвания за бъдещи научни планове.